Пуфка и почти препуска, защото движи се колкото може. Сяда, а започва и да съска. Не е змия, човек си е. Започнал и продължава да прави безумни физиономии, а действията странно се отправят към крайника му. Държи го тоя глезен, че все едно ще избяга. Не го пуща, не може и да се усмихне, а съска, все едно змиеуст излезнал от Хари Потър и вика Базилиск на разговор. Отвъд него се показа балонче описващо пулсираща болка в крайника на пациента, явно не бе успял да препуска по стълбището към метрото. Че следващо не идва ли? Питаха се всички около него, а той усмихнат прие глупостта, която е сторил, защото вече осмисли всички други възможности, които не водеха до подутия, пулсиращ глезен, който беше с диагноза разтегнати/закъсали се връзки за втори път от 11ти Юли насам.
Приятно ми НЕ беше, глезен.
Божидар G Костов 