Интересното е, че доста от хората, включително и аз биха/бихме предпочели да ларшват на дивана, на стола пред компютъра или изобщо да не се занимаваме с много неща. Хубаво де, но замисляйки се какво друго време ни остава през седмицата за да обърнем внимание, както на нас, така и на всичко, което сме пропуснали в последно време (5 дни). Ето какво направихме този уикенд с приятелката ми, естествено, ако тя не го бе предложила, аз щях да съм като вас, ларшвайки в леглото, дивана или мързелувайки някак. Не казвам, че бих пропуснал да мързелувам някога.
Крайна цел: връх някакъв си, дано се сетя името до края на писането (в.Издремец)
Начало: Централна гара София – гара Лакатник
До гара Лакатник се повозихме на изживяването наречено БДЖ. Чудесен начин да се насладим на околието, което сме виждали доста пъти, но във всеки сезон има все по нещо, което не си виждал. Да не отдаваме толкова важност на БДЖ, всеки е имал приключения, както хубави, така и не толкова ‘убави.
Като цяло миналата вечер, петъчна приятна и удобна за размисъл в последния момент. То аз се чудех дали да предприемем пътешествието си от гара Лакатник или от гара Бов. Сега след като всичко е приключило, не бих сменил подхода си и се радвам, че го направихме така. След като слезнахме от влака, то веднага поехме по пътя, който ни показваше за правилен нашия GPS (Gaia GPS), като това е безплатно приложение за iOS не знам как стоят нещата с андроид, може да е безплатно, може и по-хубаво да има дори. Няма голямо значение, тъй като до момента ни върши повече от чудесна работа. Поехме от гарата към махала Ракьов Рог. Да не пропускаме само нашия приятел, който беше неотлъчно до нас, този дъжд проклет. Не ни остави дори да помиришем природата, преди да ни посипе. Готови или не, ние продължихме, защото си ни чакаше път, който дори дъжда нямаше да отмие, а трябваше да минем. Пътя беше спокоен, нямаше голяма драма и си повървяхме. След което вече стигнахме и село Лакатник, което до този ден или предишния, то аз нямах представа, че е далеч или различно от мястото, където ни оставя влака. Нищо де, разбрах и това. Поехме по пътя през селото, видяхме оръдие на центъра и се отправихме от там по заснежен черен път нагоре към гората. Зарадвах се, тъй като това ни беше първия досег с гора в този ден. Минахме през махала Лахчевица, като след това продължихме по пътека Е3 Ком Емине. С радост го установих още на миналата вечер, че ще видим от къде минават пичовете за Ком Емине. Нищо страшно, продължихме и от там нагоре, като по едно време маркировката ни отведе в гора, която беше изпопадала много жестоко. Казват, че било много студено и валяло дъжд, дърветата се напоили много стабилно с дъждовната вода и след като замръзнали натежали и изпопадали. Доста от тях бяха изкоренени, тъй като кореновата им система не е могла да ги спаси от дисбаланса, който се е получил.
Изкоренени 20-30 метрови дебели дървета, всичките изпопадали на пътеката, която трябваше да прекосим. Упсяхме да си починем в този ад, защото не можехме да бързаме и беше забавно да минаваме над и под препятствията. Не бих казал, че е забавно да видиш дърветата по този начин, те не бяха дори сухи, не се чупеха, явно не се беше случило отдавна това шествие на падащи дървета. Може да има друга причина за падането им, но не успяхме да получим друга информация. Нямам и аз обяснение, така че, ако желаете да коментирате случилото се, бих приел твърдение, което изглежда достоверно. С радост след изкачването на тази пътека се отправихме по поле, което ни обнадежди малко, защото дъжда, който ни придружаваше до този момент просто спря. Надеждата ни беше разбита и то не след дълго, просто задуха готин вятър, който ни пронизваше и караше да зъзнем, все едно бяхме на някой кофти полюс. Не след дълго обаче видяхме и първите снежинки, това не го бяхме виждали. В този ден имаше спокойно утро, бързащо утро, спокоен БДЖ превоз, имаше дъжд, имаше вятър, а сега вече имаме и сняг в менюто си. Няма проблем, готови сме за него, мокри сме, приветливи бяхме и за сняг. Картата ни водеше в правилна посока и не след дълго вече наближавахме хижата, която чакахме с нетърпение да видим и да пренощуваме в нея. Може би още същия ден можехме да изкачим и върха, който сега се досещам как се казваше! Говорех за връх Издремец, това беше този връх, който щях да напиша още в началото и сега ще добавя. Само имаше един проблем, ние бяхме вече подгизнали и не можехме да направим нищо по въпроса с този връх. Няма проблем, оставихме го за утрешния ден, както беше и предвидено. Успяхме да стигнем между 14:00 и 15:00, тъй като никой от нас не видя колко е часа, когато пристигнахме. xD
Настани ни дама, която се казваше Мария, изключително учтива и бих казал толкова добра готвачка. Беше направила бисквитена торта, която се забелязваше още с влизането в хижата. Много добре го беше замислила, че още след като отвориш вратата виждаш торта, а не хижари. Какво ще поискаш? Еми то вече е ясно. След като ни каза, да ходим и да си изберем една от стаите №5 или №6, то ние се запътихме към 3тия етаж, където щяхме да нощуваме. Влезнахме в едната, влезнахме във втората, установихме, че са еднакви и просто се проснахме във втората, защото нямаше какво да го мислим. Не бях нощувал в хижа може би от училищните ми години, което беше преди 10 години и повече. Доста време мина, но все някога щеше да дойде и следващия път, а ето го и него. В стаята беше студено, защото не беше палена печка, която по-късно ще дойде отново в редовете. Ад ли? Ще видите! Изсушихме се долу в една стая, като трапезария направена, която беше с маси, столове и едно малко по-голямо чудо(вид печка на дърва и въглища), което аз зареждах през вечерта след лекия намек, че е тия деца тук щели да гледат печката. Еми окей, заех се да го правя. Това бяха тези два дни, в които аз си позволих да ям по-късно, както и да закуся. Вместо да спазвам режима си, който е без калории, защото в планината имам нужда от тях… Сняг е, преходите изискват повече от това, което давах на тялото си в последните дни. Хапнахме добре на пристигане, пихме и по чай от машината за съжаление, а след това и по парче от бисквитената торта, която беше приготвена с тяхно производство сладко. Пихме и вино. Страшно вино имат, малиново, защото имат и малинови засаждения отвън. Изключително нещо са направили, незабравимо вино е това, а насажденията им са напълно достатъчни. Имат и онлайн магазин за вината си, който ще оставя долу в линковете, които ще видите след писаницата. Качихме се до стаята отново, но установхиме, че първо е рано за да палим печка, която щеше да загрее бързо, но и да изстине бързо след това и затова пак се върнахме и послушахме разговорите на околните, включихме се след известно време и стана приказки и смях. Не след дълго се притеснихме, че все пак се намираме в хижа, евентуално хижарката ще си легне, както и нейния мъж, който помагаше много. Всъщност двамата си помагаха взаимно, няма да ги степенуваме, кой на кого помага и кой от кого има нужда. След като я попитах, дали не е късно да поръчаме и до колко работи кухнята в хижата, тя ми отговори, че дори и да си легнат, пак са на разположение. При което не само бях озадачен, а и ѝ казах, че това е нередно и няма да я безпокоим, ако не я открием, най-малко ако си е легнала. За хижата също ще намерите линк в долната част на писаницата. Поръчахме вечеря, след нас и всички останали, защото и те вероятно се чудеха или знаеха до колко работят хижарите. Хапнахме не след дълго, а след нас и нашите поръчки стана една готина навалица в лобито, което беше за вземане на поръчки. Цените бяха доста прилични, бих ви го препоръчал. Чаша страхотно вино можехме да пием за по 3.00лв. на чаша, малиново, разбира се. Не знам как се определя, но на мен ми хареса, беше сладко вино. Кебапчетата не запомних на каква цена бяха, картофи със сирене и без сирене бяха съответно на 2.50лв. и 2.00лв., а забравих да кажа, че цената на литър вино беше 12.00лв., а ако го поръчате през сайта е малко повече, предполагам заради разходи по етикети, бутилки и други неща. Цената на пържените филийки, които ядохме за закуска беше 1.20лв. на брой, а те бяха поднесени със сладко от малини и боровинки. Препоръчвам ги с две вдигнати ръце, а ако ме питат дали искам нещо да ям и пия от там, връщам се и искам от всичко. Не успяхме да опитаме техните специалитети, като омлет с гъби и супа с гъби, a и не успях да запомня гъбите какви бяха, защото попитах, но по спомен бяха печурки.
С голям кеф се отправихме към стаята и с още по-голям кеф печката ни беше запалена, но не след дълго… Лягаме, пускам Сам вкъщи – първата част, завиваме се и усещаме, че няма шанс да стане така. Не само завирахме, а и се потяхме дори. Това си беше чист ад, разтапянето не продължи дълго, но и продължи дълго. Отварях вратата на терасата между три и четири пъти, но това изобщо не помогна. Спах без одеяло и се събудих зъзнещ в 4:00. Защото тогава сложих да се зарежда телефона ми, та и видях колко е часа. Супер приятно местенце, защото усещаш и двете крайности. Прекалената жега, а и студът, който може да те трогне силно. Завих се с второто одеяло, а и се отправих към сънищата след това. За съжаление нямам нищо записано от тези сънища, вероятно е и нямало, но кой знае. Сутринта се събудихме, сбъднахме си сутрешното желание и поръчахме филийки за закуска точно в 8:00. Попитах дамата предварително миналата вечер, кога можем да закусим, а тя каза, че когато кажем, разбрахме се за 8:00. Като тя тогава започна да ги прави и се надявам да не сме нарушили съня ѝ. Омазахме се чудесно с тези толкова хубави пържени филийки. Сладкото и то беше супер, само дето се разтичаше още по-суперско по филийките, та до панталони, под и ръце. Незабавно се отправихме и за по чай, тъй като видях тенджерата с липа на котлона, а не след дълго разбрах, че има и мащерка в този чай. Той си беше прекрасен, независимо какво имаше вътре, защото още имах вкус на този отвратителен чай от машината, който пихме снощи. След това дойде време и за кафето и потеглихме към връх Издремец. Не след дълго забелязахме и, че някой може би е вървял вече там. Можехме да се обзаложим, че е вървял скоро. Няма да задълбаваме в следите, защото скоро изчезнаха и трябваше да потеглим по картата, която беше в джоба ни (Gaia GPS). Минахме и през една ферма, която непосредствено до нея си беше оставила пазачите, а те всъщност бяха едни големи овчарски кучета. Много приятна изненада, защото в мен имах електрошок, който само при пускането си, кучетата показват само опашките си и не можеш да ги видиш повече. Безпроблемно преминахме при това два пъти през тях. Предполагам нямаше и да ни закачат, но все пак трябваше да вървя срещу тях, не беше много сигурно. Въпреки всичко мога да отбележа само, че бяха огромни и не всеки може да запази самообладание минавайки от там, а да не се страхува, вероятно само с психически отклонения. xD Все тая, минахме успешно. Нямаше следи, имаше сняг, не по-малко от 30-40см. дълбок. Не след дълго се появиха и животинските следи, защото все пак си бяхме в дивото още от вчера. Не след дълго обаче ги разпознахме и на какво са следите. Чифт продълговати лапи се разпознаха много лесно, не беше стъпкал на дълбоко снега и се досетихме, че е заек. Просто нямаше как да го сбъркаме. Другото се замислихме дали е лисица или вълк, но просто ги имаше и двете, като следи. Вървяхме дълго време по вълчите следи, но се отбиха по едно време в гората до нас. Оглеждахме се непрестанно, защото все пак, може да го е страх, но нас също си ни беше страх. Електрошока щеше да ни спаси от присъствието му, но нямаше да откажа да го видя. Може би и да го снимам? Разбира се, стига да го видя. Няма да му снимам само следите, я! Мъглата също ни настъпи много сериозно и видяхме, всъщност нищо не видяхме, защото на 3-4 метра около нас нищо не се виждаше. Трябваше да заходим около планината, да я заобиколим и да се изкачим от другия край чак, за да стигнем този връх…
Следва продължение за изкачването на върха, затова ще спра тук и ще оставя втората част в изчакване, защото стана прекалено дълго за четене. При интерес, ще напиша и завършека, който вероятно ще бъде и съвсем малко по-кратък.
Линковете, които споменах по-горе са ето тези:
- https://trastena.com/ – сайта, където можете да поръчате вино, което се прави от малинови насаждения в планината в близост до хижа Тръстеная
- http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Stara/Trustena – хжиа Тръстеная, хората са същите, които продават виното в сайта, можете да видите хижарите в клипа за виното, който са си направили (:
На първата снимка ще видите следата от вълк, а на втората се виждат по-дългите крайници, които са на заек.
Божидар G Костов 