Пълноценна седмица и как да я постигнем

Clickbait,

Така бих нарекъл заглавие, като това. Но аз в случая мога само да ви разкажа, това което аз направих, защо нямах толкова време за блога си и как прекарах времето си.

Сутрин започвам, като обикновен чобанин (нова дума в речника ми, която бих използвал пред Фончо, която също настъпи тази седмица в живота ми, без да изключваме тарикат). Ставам рано, евентуално след 3-тата аларма, най-рано след 2-рата, което ме определя, като най-непродуктивния ставащ след 6:30 човек на планетата. Рядко пия кафе вкъщи преди да изляза, а тази седмица ми се случи дори повече пъти, отколкото в последния месец. Това ще го оставим за друг път, какво е перфектното събуждане и евентуално най-добрата сутрешна рутина.О, каква страхотна тема за седващия ми блог. Или за по-натам, за да мога да я напиша, като съм я опитал поне.

Стигайки на работа, то аз вече съм щастлив, не се изискват никакви физически натоварвания, като това да ходя, а само да мсиля и да сцепвам мишката и клавиатурата. Блъскам известно време и идва време за второ кафе, евентуално преди 12:00, защото след това идва по-специално и най-хубавото време от работата.

Обяд му казват хората на това време, но при нас в офиса настъпва между 11:00 и 15:00, горе-долу за по час. Аз в повечето случаи успявам да си нося храна от вкъщи, като обикновено ям останките от вечеря, по-преден ден или каквото има. Обичам да експериментирам и да правя свой Рамен, като разбира се, той винаги е различен от предишния и никога не е какъвто трябва да бъде и според очакванията на някой, който знае какво е Рамен.

Обядвам с колеги, като нямам голям избор, но разнообразявам от към компания, когато имам такава възможност. Оу, нека разкажа в такъв случай нещо, което ми се случи тази седмица. Малко Creepy, но с тесен кръг, като моя и набъбващ интелект, не като моя, не е трудно да се сети човек.

– Возя си се в метрото аз, преди което аз съм пътувал с автобус до там и съответно вървял не повече от 8 минути, като включим и вървенето до автобуса, а оттам и до метрото. Изключително обездвижващо сиво ежедневие, което би притеснило всеки, но не и мен. Просто надебелявам. Проверявам имейла си, поглеждам вайбъра (защото е без известия и той, както всичко) и виждам, ако някой е писал в последните 10-12 часа. Отговарям бързо, поглеждам информатора ми – Дневник.бг и не проверявам социалните си мрежи, защото нямам нито една на телефона. Освен Reddit, която проверявам единствено, ако съм получил интригуващ имейл от тях самите. Влизам по някаква причина във Photos и пред очите ми се появява снимка, която не съм виждал и не съм направил аз. На снимката бях аз. Минаха ми около 100 неща през акъла, докато осмисля какво точно виждам и как е попаднало на телефона ми. Никой не ми е изпращал снимката, защото щях да знам. Никой няма достъп до телефона ми, имам си passcode, touch ID и вниманието ми е взето винаги от това да пазя всяко мое устройство. Не им отдавам голямо значение, докато се храня и т.н., но вече се замислям, какво може да е станало… С кой съм се хранил, защо някой ми е пипал телефона, а също така и как съм пропуснал да забележа такова нещо. Нямах голям шанс да сбъркам, веднага се досетих какво е станало. Бях предоставил телефона си на колега, който обясняваше, че се замислял за телефон, като моя. Без да отдавам голяма важност, че може да имам лична информация или нещо да види, което да ми изиграе лоша шега, просто му го дадох. Разбира се, той неволно или нарочно е направил снимката и не ми е казал изобщо. Развръзката е, че аз 5-6 дни по-късно го питам “Абе брато, случайно да си ме снимал? Да си ме снимал с моя телефон?”, а отговора разбира се беше положителен. Обясних му за тоя mind-fuck, който ми е причинил една сутрин и, че не е нормално това. Забавно, но може да изкара нечий акъл така. Забавно е, как нещо толкова незначително може да те накара да се замислиш толкова много.

Още едно откритие, което бих споделил с вас, за което не всички биха ме подкрепили, но все пак искам да ви го кажа и призная. (Баси признанието, няма що.) Открих още един начин, по който да се вкарвам в приключения от толковато много енергия, която може да получи човек. Няколко начина ще ви разкрия за енергията, които да ви дадат енергия, нито един от тях полезен.

1. Кафе, независимо количество, просто пиете. Съответно от качество и количество, то вие ще имате повече или по-малко енергия. Съответно има значение и кофеиновата ви резистентност.

2. Банан, колкото по-узрял, толкова по-добре. Ако е към черно, толкова по-добре за вас. Това според моите бегли наблюдения е енергия, която е за кратък период, но бързо усвоима. Ако някой разбира повече нещо от храните, нека напише все пак нещо повече. Дори ако греша, чакам да се науча.

3. Кока кола, енергийни напитки и всякакви газирани неща, които имат кофеин. Хора, спрете ги! Първо това трябва да кажа, а след това и всичко останало. Аз съм пил от всичко това и то с промишлени количества. Представете си долен алкохолик или маратонец, но на кофеин. Съответно мога да кажа, че съм и с кофеинова резистентност, колкото е възможно да добие човек без наркотични вещества. Помагат за енергията, но вероятно съсипват много други неща, които не знам и не бих казал, че се вълнувам да знам.

4. Шоколад. Бате, изядох толкова шоколад за 2 седмици, колкото не съм ял за година или две, може би! Това вече ме разби, дава толкова много енергия, че дори аз съм очарован. Взимах кофеинче преди лягане, за да мога да сънувам всякакви извращения – работеше. Опитах с шоколад, ма бате, аз дори не мога да си легна! Пичове, това е то, шоколад. Енергия = шоколад.

5. Ябълки. Това не съм го потвърдил все още, но бих се обзаложил, че хората са много прави. Ще се радвам да го приемете, като най-ценен съвет, защото всичко по-горе е вредно. Ябълките в умерено количество могат само да ви помогнат.

Как така бях продуктивен през седмицата ли?

Точно така, ще преминем към същината. Изписах хиляди редове преди това, но исках да ви разкажа всичко това.

След като описах част от дневната си рутина, то остава да Ви опиша и как се бачка, като звяр. Всъщност имам предвид, че тази седмица съм дал повече от себе си, за да свърша повече работа, както и да видят, че ми пука за това, което правя. Работех, дори и да нямаше работа, то аз си намирах и правех неща, които евентуално щяха да са полезни, ако не сега, то след някой ден или седмица. Оправях някои стари неща, намирах грешките си и ги поправях. Това може да остане недооценено от ръководител или управници, но аз всъщност го правех, защото това е самоконтрол, който е нужен на всеки, който иска да се издига професионално или личностно. Ще вметна, че съм писал някакви неща, като програмиране, но съм много далеч от тях. Истината е, че съм поглеждал повече от 5 езика, които дори не съм споменал тук, но така и не ги довърших с изучаването им. Трудно е да се премине от един на друг, но така и не се захванах сериозно. По няколко часа съм прекарвал в слушане и писане на код, за което благодаря на Udemy!

Свършиха ми оправданията, това е наградата за блога ми – този пост.

п.п.

Не беше clickbait.

Публикувано от bozhigkostov

Junior Graphic Designer

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: